Вечното и ние, които Го Създаваме!

ВечноТо изживява себе си чрез нас! Дава ни роли - на личности... Дава ни сцена - реалността на живота... Дава ни и възможността всички да бъдем прави!

Можем ли да разберем живота?

Общоприетия отговор е не!

Винаги е имало някой, който е бил “изгарян на клада” поради еретичните си разбирания и винаги той се е оказвал прав в бъдеще. Сега ние се учим от “изгорените” и не усещаме, че пак “изгаряме”! Ние не желаем да напуснем сигурността на постигнатото общоприето ниво на познание - реалността всред която се проявяваме, а в същият момент жадуваме за промяна! Искаме да консумираме щастие и правим всичко за да го постигнем. Резултатът е само нови емоции - обич, радост, веселие, смях…шоу и отново много проблеми - до следващото шоу! Защо е така?

Има ли смисъл това безсмислие? Какво е и това безсмислие завещано ни от миналото - Атлантида, тайнствените пирамиди, каменните колоси на великденските острови, изчезналата цивилизация на инките, великата китайска стена…

Не знаем какво е енергия, гравитация, сила, ток, време, единица, случайност, любов…

Невъзможността да си дадем отговор на вечният въпрос “Какъв е смисъла на живота?” ни кара да се лутаме сред многото познание търсейки щастието.

    Предлагам ви един отговор изграждал се във времето...

 

Камъкът, трябва да еволюира в растение.

Растението, трябва да еволюира в животно.

Животното, трябва да еволюира в човек.

Човекът, трябва да еволюира в Вечното.

То е всичко и във всичко!

И за да е Живо и те трябва да са Живи,

а за да бъдат Живи, те трябва да творят Живота си.

Растението се храни със камък…

Животното със растения…

Човекът със растения и животни…

Вечното, със всичко и най вече с енергията човешка!

То взима но и дава,

Защото То е процес, които не спира!

Ти смесваш двата свята съобразно моментните си разбирания

Видимо се очертава противоречивата същност на двата свята спрямо оста у - бъдеще (свиване) и минало (разширяване)! Интересното в случая е еднаквостта им, спрямо оста х, което прави възможно проявата на пространството и времето, тоест - движението!

Този мощен източник на движение, свиването на двата свята, формира потока време - пространство течащ от бъдещето към миналото! Ние помним миналото и се стремим към бъдещето и се оказваме в противоречие с потока на Живота! Поради огромната му сила, ние сме лишени от възможност да се борим с него. Ако осъзнаем това и се отворим за него, то ние просто ще изживяваме бъдещето си, идващо вече сътворено от нас някъде в “гънките” на двата свята.

Ние можем само да изживяваме вече сътвореното от нас, а самото сътворяване зависи от осъзнаването на изживяването тук и сега на вече сътвореното! Когато изживяваме моментите от живота си, в зависимост от начина на изживяването им - осъзнаване на любовта, като възможност за трансформация на лошото в добро, ние можем да влияем положително на случващото се с нас.

Наблюдава се ефекта на огледалото - Невидимият свят, може да се огледа и съзре материализираният си образ - едно отражение (илюзия) и да осъзнае себе си!

   Какъв е смисъла на Живота?

Да бъде съвършен и да създава сам себе си! Затова нека осъзнаем Животът като творчески процес!

   Какво сме ние?

Преди всичко, не сме тяло, не сме и душа, а “същност” обитаваща и проявяваща се чрез тях. Чрез тялото излизаме от домът си, чрез душата излизаме от тялото си … Душата и тялото са транспортно средство на “същността” ни в този Живот!

ЖИВОТЪТ Е ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ “СЪЩНОСТТА” НИ ДА СЕ ПРОЯВЯВА, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ВЪВ ВЕЧНОТО!

Какъв е смисъла на Живота за нас?

Ние сме само една частица от неговото съвършенство, която трябва да еволюира във Вечното! “Същността” ни може да еволюира чрез умът, местен от душата и тялото, участвайки в различни ситуации и осъзнавайки творческият процес на самосъздаването на Живота и на Вечното!
     Вечното ни създава, за да участваме активно в творческия процес който го създава!

Развиваме познание за видимият свят и се вкопчваме в него създавайки реалността - съвкупност от наши твърдения даващи ни право да измислим правила и норми и да ги направим действащи. Превръщаме Душите си в нейни пленници смирени. Пренебрегваме невидимият свят и се изпълваме със страх от неизвестното, породен от нашето невежество за него. Но видимият и невидим свят са в едно - Вечното! Не можем да градим своите закони отричайки законите на невидимият свят, а от там и Неговите закони! Реалността ни неизменно съдържа и невидимото, което не трябва да пренебрегваме поради незнание. За да го опознаем е необходимо да научим езика на Вечното, за да започнем да разбираме какво ни се казва. То ни говори изпълнено с доброта и търпение и нашето незнание е пречка единствено за самите нас!

Цялата човешка мъка произлиза от невежеството ни!

Силата на Живота е в неосъзнатият ни стремеж за проява във Вечността на Вечното!

Все пак, какво сме ние?

Нека осъзнаем себе си, като съвършено творение, участващо в творческия процес осъзнавайки душата, тялото и същността си, което се грижи и за самосъздаването си - род, семейство, деца…!

Създадени сме, за да създаваме съвършенството на Вечното. Чрез нас, То се самосъздава!

Как да преосмислим общоприетото?

Нека изкажем общоприетите мисли по друг начин и да усетим новото им звучене:

  • Единство и борба на противоположностите - единство и проява на противоположностите!
  • Съществува причинно следствена връзка - нищо не е случайно!
  • Закон за запазване на енергията - Вечното е процес!
  • Идеална машина - Работата се извършва, а нея я няма…

Всичко е истина! Тогава и истина няма, също е истина!

Единственото ни спасение е да повярваме за да разберем и да осъзнаем творческия процес в който, искаме - не искаме, участваме и да изживеем живота си щастливо!

Животът - Едно безкрайно съвършенство, сътворено от вечното движение на Енергията на Вечното. Кръговрат в който участваме и ние! Нашето незнание не отменя Неговите законите, защото те ни правят ЖИВИ! Категоричността на Религията и Науката ни пречи да постигаме Щастието, защото те не могат да обяснят двойствената ни същност! Изходът е в обединяваща философска концепция за Живота!

Животно…

Умно животно… - човек!

“Човек, звучи гордо”…

Аз съм Бог!

Аз съм... частица от Вечното

Тогава, какво сме ние? Не сме ли едно съчетание на: Енергия - материя, форма - съдържание, Душа - ген… в много любов и светлина. Познаваме ли реалността в която живеем? Тя, като част от едно цяло, не е ли просто резултат обобщаващ двата свята, чрез нас в един - нашият! За да бъде Животът ни в хармония, не трябва ли да опознаем и двата свята, за да можем да изживяваме по най-щастливият начин различните събития породени от “смесването” им? Не трябва ли да се научим как да правим това, за да бъдем щастливи!

Имаме възможността да проявим себе си изживявайки духовната си уникалност… в една ограничена човешка същност за да осъзнаем, че просто сме една частица от ВечноТо!

Енергията е в непрекъснато движение през нас и чрез нас! Когато тече свободно, предизвиква най-красивите ни изживявания, а когато не може да мине, се натрупва някъде в нас или около нас и се стреми силово да си направи път, предизвиквайки страдания! Необходимата Енергия за процеса наречен Живот, протича през нас и не може да бъде спряна. Затова нека не затваряме “кранчетата си от двата свята”, за да не предизвикваме страданията си.

Всичко, съществува извън нас и в нас, независимо от осъзнаването му от нас и ни дава възможност да изразим себе си като одухотворим делата си чрез теория и материализираме идеите си чрез практика. По такъв начин можем да открием и изразим своята уникална индивидуалност.

Силата на Живота е в неосъзнатият ни стремеж да разберем Вечното, заложен в нас като индивидуалност!

Животът е вечно противоречие..., ние също. Противоречива същност в противоречива среда - едно великолепно изобилие от възможности за Живот и една невъзможност да се дефинираме.

Раждаме се, за да живеем!

Живеем, учейки се да се “борим”…

И умираме, без да сме  живели!

Ако сте почувствали истинността на гореказаното прочетете повече във...        ВечноТо и ние!

Нещата се повтарят защото ние не се променяме...

Начало Автора Фен Шуей Математика Физика Пар. светове Реалност Парадокси
Красота Любов ВечноТо и ние Единството   Изводи Бог Детето Вижте